Отново в Мугла

Снимка: Димитър, юли 2006

Тази година решихме и отидохме на почивка в Мугла. Натоварихме покъщнината и детето и запалихме колата. Бяхме подготвени за лош път след Смолян, но нямаше нищо подобно. Пътят е бил лош, но непрекъснато се поправя след прииждането на реките. Пътува се съвсем нормално с всякакви коли. За тези, които не вярват, сме снимали "лошите" участъци.

Вярно, че малко трудно направихме връзката с Веско Терзиев, но успяхме. Преди селото два пъти ни спира гранична полиция, за да запишат данните ни. Хората си вършат работата. Бяха много любезни. В селото ни чакаше кметът Алекси Митев, за да ни даде ключ от къщата. Много отзивчив човек. Грижи се за селото и хората си.

За пореден път се удивихме на гостоприемството на хората. Три дни обикаляхме околността. Ходихме до Чаирите, до х. Ледницата, по пътя за Девин. Във всички посоки има разкошни места. Птички, пчелички, чист въздух и планинска вода. Какво повече!

Най-интересни бяха сутрините. Леко се развиделява, отваряме по едно око, ослушаме се, но никакъв шум не се чува отникъде. Няма лай на кучета, нито кукуригане на петли. Селото много бавно се измъква изпод юргана на нощта. За пръв път попадаме на толкова тихо място. Чак към седем часа се чува как хората отиват към оборите при животните.

За кучетата и кокошките специално питахме, защото бяхме озадачени. Къде се е чуло и видяло село без кучета и петли? Оказа се, че кучетата живеят в оборите, а те са доста встрани, далеко от къщите. До къщите няма място. Къщите са много близо една до друга и нямат дворове. Така са от едно време. Кокошки пък гледала само една жена, защото някакви животни ги изяждали.

Леля Веселина

Още като пристигнахме, се втурнах да търся мляко за Елена, пък и за нас. Не се наложи да търся. Първият човек, когото попитах, много мило обеща да изпрати жена си, за да се разберем. Така се запознахме с Веселина Павлова. Много добра и разговорлива жена. Разбрахме се ние за млякото, а на сутринта - изненада! Чиния палачинки за "Добре дошли"!

Хората имаха дъщеря в София и снаха в Пловдив и много ни се радваха. Пихме най-вкусното и най-мазно краве мляко на света! Не знаехме, че има такова. А кравките - едни дребнички, да се чуди човек! Нашето дете пиеше изненадващи количества от това мляко.

Всеки ден се виждахме с леля Веселина. Тя ни даде рецепти за няколко традиционни манджи и ни заведе на импровизираната изложба на родопски произведения в своята къща. Задаваше се голям празник за селото и беше решила да го почете и вкъщи.

Стана ясно, че тя с готовност приготвя вкусотийки за гости на селото, стига да искат. Ние не знаехме и си носехме храна. Следващия път ще и се обадим предварително, за да опитаме от всичко!

Хората

Събираха се привечер, когато са привършили работа. Излизаха и сядаха пред къщите си. Залязващото слънце огряваше цялото село. Невероятно! Обикновено по това време ние се прибирахме от разходка и докато разменим по някоя дума с всеки, пак закъснявахме с вечерята на Елена. Много ни се радваха и разказваха за децата си по големите градове. В селото още има хора в трудоспособна възраст, но дори тези, които могат да работят, все още няма къде. Затова няма и млади. Освен дошлите за лятото майки с деца и работещи в Смолян младежи.

За селото

Кметът полага усилия селото да се развива и помага на хората. Почти всички къщи вече имат телефони! Има повече магазини за хранителни стоки, плодове и зеленчуци. Има и още едно барче. Вече не изглежда като забравено място. Е, няма лукс, но нали в това му е чарът!

За времето, което прекарахме в Мугла, видяхме само една детска група да преспива в туристическата спалня и няколко мъже с коне от съседно село. Срещнахме още туристи, но всички отиваха да спят на Чаирските езера. Никой ли не знае какво райско кътче е Мугла? Хората се изтрепват да ходят къде ли не, а после си почиват от почивките.

Тук е мястото да пишем, че в селото вече има и други хора, които могат да приемат гости. Здравка Якимова - 03058 / 224, Сашо Хаджийски - 03058 / 269, Слав Алеков - 03058 / 397, Веселина Павлова - 03058 / 231. Веско Терзиев има мобилен телефон - 0899 614 876, но в селото все още няма обхват.

Къщата на Веско

Посрещна ни познатият уют на стара къща. С удоволствие се наслаждавахме отново на старинните предмети и снимки.

Малко трудно се свиква със стълбите, но те са добра тренировка. Така е във всички такива къщи. Стълбите са вътрешни и за да не се губи полезно пространство, са стръмнички. И тесни!

Празникът

Всяка година селото празнува събор на 2-ри август. Тази година хората са решили да направят празника цяла седмица! Програмата включваше етнографска изложба, концерт на групата за родопски песни при читалището, кулинарна изложба и дегустация на традиционни ястия. Рекламни брошури за селото, специално отпечатани за празника. Очакваха с нетърпение да дойдат гости от Смолян и София, екипи на няколко телевизии. Всички участваха в подготовката на празника.

Посетихме и изложбата на битови предмети, традиционни занаяти и фотографии. Наредена е с много усет за хармония и красота в една от залите на кметството. Това са предмети, създавани с много любов и съвършенство поколения наред. В селото още има жени, които тъкат и плетат. Изработват невероятно красиви терлици и халища. Огромно удоволствие е човек да им се наслаждава!

Надяваме се празникът да е привлякъл вниманието на повече хора.