Веско от Мугла

Селото е малко. Още не е превърнато в атракция за западни туристи. Ще го намерите такова, каквото е било преди 20, а може би и преди 50 години. И в това е очарованието му!

Пътят от Девин се срутил преди 10 години и така си стои, а по пътя от Смолян два дни в седмицата идва автобус, какъвто бяхме виждали само във филми от средата на века. Друго превозно средство трудно ще издържи на дупките. Местните хора се придвижват с коне или мотори.

Двете хубави и нови къщи са на Горското стопанство. Повечето от другите постройки са стари, от времето на робството.

Ако питате в БТС дали могат да ви организират нощувка, с готовност ще ви обещаят. Няма да сте очаровани обаче! Туристическата спалня над барчето в селото представлява празна стая с голи легла и прашен под. Подозираме, че е така, защото Мугла не е посещавано място. Туристите се поразглезиха, а в селото няма други атракции освен едното барче и двата магазина за хранителни стоки, в които единствено новодошлите плащат с пари.

Мястото е бедно и хората живеят от помощи, но не са изгубили усмивките си. Та сега ще ви разкажа за интересните неща в това забравено място.

Още на час път преди селото ще чуете, че някой вика от отсрещния хълм. Започвате да мислите какво ли не, защото последните дни често сте срещали гранична полиция. Ние дори мислехме, че полицията ни организира специален ескорт - спираха да говорят с всеки, когото сме заприказвали, но такава им е работата. Оказва се, че един овчар, не виждал човек от доста време, ни кани да пием мляко и да се поразговорим. Такива са и останалите хора в Мугла. Искрено ще ви се радват, сякаш сте светлинката в живота им.

В Мугла срещнахме един човек, който сам беше започнал да прави промените, разчитайки само на себе си. Думата ми е за Веско Терзиев. Няма да разказвам съдбата му. Важното е, че беше един от малкото млади хора в селото, но не си губеше времето в барчето. Не се беше уредил на работа нито като горски, нито като полицай - двете единствени занимания за мъж по тези места, а се бореше сам.

Веско е превърнал къщата си в доста приятно място за почивка. Събрал е много старинни предмети от района и може часове да ви разказва как са живели едно време хората и какви обичаи са имали. Той ще ви покани да преспите в уютни стаи, ще остави на разположение цялата си къща. Можете да се къпете, да готвите, да се топлите. Много приятен събеседник е, но се страхува да не притеснява гостите си.

Няма да поиска пари като за хотел, въпреки че в селото само още една баба дава стаи под наем и прави нелоялна конкуренция с цените. Повярвайте, по-добре е да отидете при Веско.

Той ни разведе из невероятни места

Заведе ни в Казанджи дере. Това е река, която е образувала по протежението си множество вани в скалите. Могат двадесет души да се къпят, без да се виждат един друг! От такава височина се спуска водата! Приказно място! Отидохме до махалата Касъка, в която все още живеят две жени. Веско там стяга своя наследствена къща. Всичко прави сам с помощ от приятели!

Да видите само дърворезбите, които прави

Табелата в началото на селото е негово творение. С него посетихме стара къща и се доближихме до живота от миналото. Всъщност там хората още си живеят в такива стари каменни къщи, само са ги благоустроили малко.

Веско ще откликне на всяко ваше желание. И мляко за закуска ни взе от съседа си, а човекът беше щастлив, че ще услужи и изобщо не пожела да платим. Там хората са други. Вниманието на непознати за тях е възможност да "сверят часовника си", да обменят мнения, да се уверят накъде върви светът и къде е тяхното място в него.

За съжаление контактите със селото са трудна работа. Телефон има в кметството и здравната служба. Ако искате да предупредите Веско, че ще го посетите, трябва да се обадите на кмета и той ще ви каже кога ще извика Веско, за да говорите. Телефонът е 250, а кмет през 2004 беше Алекси Митев.