Весела и Димитър: Околен свят

Шарен свят.

Разни

Вече имаме RSS
Димитър, 13 август 2005

начало » околен свят » 
, 2 декември 2007
На детската площадка
Снимка: Весела, май 2007

В началото си мислех, че японците са много сериозни хора. Наистина са такива. Да се смеят и да се забавляват истински си позволяват рядко, в тесен кръг. В работна обстановка или навън са извънредно учтиви и много сдържани.

Винаги, когато засвидетелстват уважение, придружават поклона с усмивка, но това не е широкото нашенско ухилване до уши. Тази учтивост и уважение не означават, че японците са контактни с чужди хора и лесно създават приятелски отношения. Напротив.

Дори за тези, с които се виждахме всеки ден и децата ни си играеха заедно, не мога да кажа, че станахме по-близки. Това не се дължи само на това, че сме чужденци. Така се държат японците. Не създават многобройни приятелства, не си ходят на гости, освен при роднини, по уговорка.

Наистина живеят в малки жилища, но навсякъде има такива. Както се казва, душа да е широка. Японците се срещат с приятели навън, в заведения. Жилището е много лично и запазено пространство. Само познатите ни индийци видяхме да правят като нас, българите. В 20 кв. м. поканиха 20 души, нагостиха ги и ги забавляваха.

Това, че пазят личното си пространство само за себе си не е лошо нещо. Нетипично е за нас, като българи.

При общуването със случайни хора получавахме толкова внимание и уважение, че чак неудобно ни ставаше. Изразът "да те носят на ръце" най-пълно отразява начина, по който японците общуват с непознати. Не мога да преценя дали хората се чувстваха поласкани от това, че се обръщаме към тях или са със съвършено възпитание.

Случи ни се веднъж да спрем случаен човек, който си разхожда кучето. Той обиколи с нас няколко пъти квартала, помоли други хора за помощ, намериха карта на квартала, донесоха телефон, за да намерим адреса, който търсим. И всичко това за нас, непознатите и напълно противоположни на японците. Е такова нещо на знам дали се случва с нашенци по великите европейски държави.

Понякога ни питаха откъде сме. Чувайки България, всички казваха: "О-о, Буругария йогуруто!". Може само за киселото мляко да знаят, но всички го знаят. Е, ние поизчеткахме малко националното си самочувствие и оставихме доста информация и снимки за родните красоти.

Истина е, че не много японци проявяваха по-голям интерес към нас. Дори тези, с които имахме по-редовни срещи и малко по-близки отношения не поеха инициативата за по-дълготрайни отношения. Мисля, че доста се озадачаваха на нашите покани да посетят България. Те просто не правят така.

Още околен свят

  • Хора
    Весела, 2 декември 2007