Румен и Севда от Триград

Случвало ли ви се е някога да се събудите в пет часа сутринта, в бистро лятно утро от пеене, което се носи като магия от джамията на метри от вашата къща? Не познавам бога, на когото се молят тези хора, но за мен усещането беше като докосване до бог. (Димитър)

Триград, или както го изговарят местните - с ударение на "и", е безспорен хит за наши и чужди туристи. Има големи, хубави хотели, с още по-големи огради. Там можете да поканите партньори или познати, за да им покажете, че можете да си платите сметката, но няма да се чувствате доволни и щастливи пред полупразните чинийки, зад високите огради. Пък - кой знае? Хората са различни.

На мен ми се ще да пиша за приятното прекарване в задушевна обстановка, опознавайки местните хора. Най-доброто място за това е семейното заведение на Румен Александров. Гостите си Румен настанява до голямото огнище, за да са на топло, а местните и роднините веднага отстъпват място.

Разбира се, скоро масата ви ще се напълни с хора, любопитни и искрени в желанието си да опознаят вашия различен свят. Не мислете, че ще досаждат - това зависи от вас!

Струва си да поговорите с братовчеда на съдържателя, който е специалист по чеверметата. Можете да си поръчате най-изтънчените специалитети от агнешко и телешко и ще си облизвате дълго пръстите! Можете дори да се обадите, да поръчате нещо за определена дата и бъдете сигурни - издънки няма да има!

В същото време няма да ви съдерат кожата със сметката. Лятото на 2004 г. двама вечеряхме до преяждане за 10 лева, а чевермето струваше 4,50 лв. за 100 г. За тези хора е въпрос на чест да останете доволен!

Идете в селската кръчма (където за два лева ще пиете три дни), послушайте разговорите и ще се уверите, че никой не хвърля думи на вятъра. Не че на тези хора им е лек животът! Почти всички са безработни и разчитат само на собствените си усилия. Всички са изучили децата си и са им помогнали да намерят прехрана другаде. Още дълго мога да пиша за чистосърдечните помаци и доверието и уважението, което ще получите.

Не можем да забравим леля Севда, която ни предложи стая за нощуване. Вярно - къща голяма, но уютна! И бойлера ни запали добрата жена, и кърпи, сапун и хартия ни даде, че и домашни чехли ни предложи. Поиска пари три пъти по-малко, отколкото щяхме да оставим в луксозния хотел.

Да не мислите обаче, че сутринта ни чакаше да си отидем, за да види дали нещо не липсва (както правим ние, с претенциите за единственост)?! Нищо подобно! Жената ни каза къде в двора да оставим ключа, защото и двамата със съпруга и излизат рано за нивите и си остави цялата къща на нас - двама напълно непознати!

Откакто срещнахме тези обикновени помаци, все се чудя защо си дадохме доброто българско и се прелъгахме да тичаме към Европата? Искаме да имаме скъпи хотели, в които персоналът всеки ден изчислява загубите от недобросъвестни клиенти? Няма по-лесно от това, но вече губим човешкото в себе си!