Обзавеждане

В тази зона на почти ежедневни земетресения всичко се строи от гъвкави сглобки, които се разчистват за един ден и се строят също толкова бързо. Повечето материали са негорими. Има изключително сполучливи имитации на тухли, фаянсови плочки и каквито европейски красоти се сетите, но са имитации от негорими плоскости.

В много малко жилища и в хотелите за чужденци може да се види истински фаянс. Използва се за украса около умивалника. Не е атрибут на всяко мокро помещение. Слага се по-скоро като скъпа екстра в обзавеждането. Не е нужен.

В японските жилища тоалетната е сухо, чисто и приятно помещение с плоскости, които имитират дървена облицовка. Банята също е облицована с плоскости, но за баня. Е, в Токио сме виждали и доста луксозни изпълнения на същите типове облицовки, газови уреди и системи, но вършат еднаква работа.

Ние преживяхме първите дни в Токио в недоразумения, докато свикнем как се пълни ваната и как работят пералнята и системата за сушене в банята, но с хубавото се свиква бързо. Обикновените хора просто не държат газовата инсталация да им говори и могат сами да си завъртят кранчето за водата, вместо да натискат копче.

Е, като се преместихме по-късно в провинцията се почувствахме като у дома си. Сами си пускахме водата във ваната и не ми пареше на дупето като сядах на клекалото. Тоалетната чиния нямаше система за отопление. Какво да се прави - нормално японско жилище. Със сушилна машина, вместо говореща система за сушене в банята, и обикновен вентилатор за проветряване.

Отвлякох се от темата. Думата ми беше, че навсякъде в тази огромна страна се строи по еднакви и еднакво високи стандарти. Луксозните хотели са еднакво луксозни, нормалните жилища са еднакво функционални. Понякога се забелязват и по-различни частни къщи, оформени външно като храмове, но те са рядкост и обикновено извън големия град.

Ние изпаднахме в истинско недоумение, когато установихме, че в магазините се продават еднакви стандартни пердета, чаршафи, завивки, постелки и каквото се сетите. Просто сградите се строят така, че да не се налага хората да си шият пердета по поръчка, да си поръчват специални мебели. Всичко е еднакво, само десените се различават.

За мен беше непонятно как и в студиото в Токио и в жилището в Сагамино имахме една и съща сива ютия, хладилник, микровълнова, мивка, газова печка и тенджери. В магазините за електроуреди няма избор - само сиво и бяло. Когато си купувахме пасатор установихме, че японските уреди са няколко пъти по-евтини от няколкото модела вносни.

Японското производства е гаранция за качество. Няма начин ютията Мицубиши или прахосмукачката Тошиба да не работят. Е, не са шарени, но в Япония никой не обръща внимание на това. Ако един уред функционира съвършено, цветът няма значение и никоя фирма няма да направи няколко модела, само заради различен цвят или дизайн. Това са глезотии.