Весела и Димитър: Семейство

Семейството е основна клетка на обществото.

Разни

Вече имаме RSS
Димитър, 13 август 2005

начало » семейство » 
, 17 юни 2006
Елена на десет месеца
Снимка: Весела, юни 2006

Вече съм голя-а-ма, вече съм голя-а-ма!

Добрият доктор каза, че съм висока 69 см. И тежа 7,400 килограма! Слаба съм била! Много знаят! Я те по цял ден да пълзят и подскачат!

Вече мога да правя много неща. Харесва ми да си пълзя из цялата къща и да си търся интересни работи. По цял ден се забавлявам с това! Обичам да стоя изправена и да си обикалям покрай леглото. Ама понякога, когато искам да се обърна и да си взема нещо, падам и си удрям главата в пода. Ужасно е! Омръзна ми все аз да падам! И все не мога да стигна любимата играчка на тате. С нея той пуска телевизора.

Играя си и с играчките, ама ми омръзват. Понякога много се ядосвам. Мама ходи бързо от стая в стая и аз не мога толкова бързо да допълзя при нея. Тъкмо стигна и тя вече се връща обратно! Как да не се ядосвам! Направо викам и плача от яд.

Може да ме изчаква, ама не го прави винаги и много и се обиждам и се сърдя. Не е справедливо! Какво, като съм малка и още не мога да ходя, все да ме изоставят ли? Е, мама винаги ми казва, че никога няма да ме изостави и когато сме навън винаги е с мен. Може пък това вкъщи да не го прави нарочно? Не знам! Ама това не е най-важното!

Мама винаги ми разказва истории или ми показва разни неща. По цял ден искам да си говорим и аз всичко и разбирам. Аз винаги разказвам какво съм видяла, какво искам, ама май никой нищо не разбира! Защо така?

И с мама, и с тате много си играем. Вечер е много весело. Борим се и аз винаги преборвам татето. Освен това ми дават да си играя с едно нещо, което се казва гърне. Смешно, нали? Слагат ме да си седя там и ми казват разни смешни думички: "пиш-пиш" и "ако-ако". И ако съм се изпишкала или изакала, пада голяма веселба. Гушкат ме, хвалят ме и пляскаме с ръце. Много ми се радват! И аз се радвам, защото е весело!

Весело е и на туризъм! Цял ден съм с мама и тате и си играем. Показват ми разни неща, дето ги няма вкъщи - камъчета, сламки, буболечки, животни, цветя, ама те нищо не правят. Повечето не мога да ги пипам, за да проверя дали дрънкат или бръмчат. Пък и са много големи. Мама и тате също не ги пипат. Сигурно така трябва! Най-обичам да сме на рекичка и да се плискам в басейнчето! Много се забавлявам!

Щях да забравя да разкажа как се забавляваме с мама през деня. Когато трябва да ям, вече седя в специален стол с маса. Те са само мои! Представяте ли си! Научих се да дъвча хляб и да бъркам в купичката, ама още не знам как така все ми е празна лъжичката. Много е хубаво! Когато с тате вечерям, той много ми се смее и става весело!

Вече съм сигурна: купичката служи, за да се обръща върху масата и да се разглеждат картинките вътре, а яденето в нея е за стискане! Освен това всеки ден излизаме на балкона да се плискаме в леген с вода. И това ми харесва, само дето всичките ми играчки са завързани. Иначе падат.

Разбрах коя е най-любимата думичка на големите - "Не"! Не знаехте, нали? Когато мама я казва, трябва да не правя нещото, което правя. Е, тя не ме вижда винаги!